УебКантора

Menu
Вход
Започни безплатно

Работно време: права и ограничения

Нормативно регулиране на работното време

Уредбата на работното време се съдържа в Кодекса на труда, в подзаконови нормативни актове (пр. Наредба за работното време, почивките и отпуските) и в колективните трудови договори. В трудовоправната теория работното време има трояк смисъл – като мярка на труда, като елемент от съдържанието на индивидуалното трудово правоотношение и като институт на трудовото право. 

Работно е времето, през което работникът или служителят е длъжен да работи в изпълнение на задълженията си по индивидуално трудово правоотношение. Работното време има изключително важно значение, тъй като от една страна то е част от съдържанието на трудовия договор, а от друга страна, неговата продължителност е от значение за определяне на размера на трудовото възнаграждение. Наред с изложеното, работното време има значение и при определяне на трудовия стаж. С оглед което възниква необходимост от тяхната защита. Вижте и другите ни консултантски услуги от Лични въпроси.

Работното време се дели на различни видове в зависимост от класификационния критерий, който се поставя в основата му. Според продължителността на работния ден работното време се дели на четири вида: нормално, удължено, намалено и непълно. В зависимост от разпределението на работното време в денонощието, разграничаваме: дневно работно време и нощно работно време. С оглед начина на установяване на границите на работното време съществува фиксирано работно време и променливо работно време. Според начина на установяване на работното време разграничаваме: договорно установено непълно работно време и едностранно въведено от работодателя непълно работно време.
Нормалното работно време е това работно време, чиято продължителност е обикновено установена и е предвидена с оглед нормалните здравословни и безопасни условия на труд. В трудовото законодателство нормалното работно време е установено за работен ден и за работна седмица (8 часа за денонощие и 40 часа за 5-дневна седмица).

Удължено е това работно време, което има по-голяма продължителност от законоустановената, т.е. повече от 8-часовата продължителност на работния ден и 40-часовата продължителност на работната седмица. То е допустимо при наличието на определени предпоставки. Преминаването от нормално установено работно време към удължено става посредством издаване на писмена заповед от работодателя. В заповедта следва да бъдат посочени:

  • периодът, за който се преминава към удължено работно време;
  • точната продължителност на удълженото работно време;
  • работниците или служителите, които преминават към удължено работно време.
Могат да бъдат включени и други елементи в съдържанието на заповедта, които имат значение за конкретизацията и индивидуализацията на удълженото работно време.

Макар и законодателят да е допуснал въвеждането на удължено работно време, той е въвел ограничения с оглед неговата продължителност. Продължителността на удължения работен ден не може да надвишава 10 часа за работниците или служителите, които нормално работят по 8 часа на ден, а за работната седмица – 48 часа. По отношение на работниците или служителите, които работят по 7 часа или по-малко, работното време не може да бъде удължено с повече от 1 час на ден, а седмицата с повече от 40 часа. Съществуват ограничения и с оглед възможността за удължаване на работното време в рамките на една календарна година.

Получете правен съвет от опитни адвокати​

Предлагаме съдействие и консултация, както за решаване на конкретен трудовоправен проблем и казус, така и консултации на работници или служители във връзка с времето, за което са ангажирани да престира работна сила на техните работодатели, както и с възможността да ползват предвидените в закона почивки и отпуски.

В УебКантора може да получите Правни услуги и онлайн консултации според вашите нужди.

Консултирайте се онлайн