Още при образуване на изпълнителното дело, съдебния изпълнител извършва няколко основни справки – прави проверка за постоянния адрес на длъжника, дали има открити банкови сметки, прави справка в НОИ и НАП, за да установи дали лицето има сключен трудов договор или пък получава пенсия.
Когато съдебния изпълнител налага запор върху трудово възнаграждение, той изпраща запорно съобщение до работодателя и съобщение до длъжника, че е наложен запор.
В едноседмичен срок от получаване на запорното съобщение, работодателят на длъжника трябва да съобщи на съдебния изпълнител:
- признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готов ли е да го плати /при тази преценка от съществено значение е размера на трудовото възнаграждение на длъжника и дали същото е под или над минималната работна заплата за страната/;
- има ли претенции от други лица върху същото вземане;
- наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции;
- превежда ли суми по банкова сметка на длъжника – банковата сметка и размера на сумата, която се превежда.
Ако работодателят не оспорва своето задължение, то следва да започне да внася дължимата от него сума по банкова сметка на съдебния изпълнител. Работодателят е длъжен да изпълнява тази процедура, докато запорът не бъде отменен.
Работодателят е длъжен да впише наложения запор в трудовата книжка на служителя. вписването може да бъде премахнато единствено по нареждане на съдебния изпълнител.